Наръчник за всичко, което може да се обърка в космоса, според филмите

Действието на цели франчайзи се развива в една далечна галактика, но кинотворците, които са отговорни за тези космически мисии, никога не забравят какво прави космоса толкова пленителен и опасен. Тези кинематографични опасности варират от напълно възможната грешка на борда на Аполо 13, до всезнаещият жесток изкуствен интелект в „2001: Космическа одисея“ и в тази галерия ние подбрахме някои от най-добрите примери. (Warner Bros.)

Най-обикновената спънка за кинематографичните пътувания до звездите – проблеми с екипировката и оборудването, които заплашват много космически мисии. Кацането на Луната на Apollo 11 допълва успеха на адаптацията по романа на Мартин Кейдин, но провалената мисия на „Аполо 13“, с експлодиращите кислородни бутилки, стига до големия екран и получава девет номинации за „Оскар“, като бонус. (Universal Pictures)

Реалният Space Camp, САЩ, служи като вдъхновение на „SpaceCamp“, 1986 г., в който участват Кели Престън, Леа Томпсън и Хоакин Финик. В лентата са показани проблеми с бутилки с кислород, които не функционират правилно и повреден робот, който ги изпраща в космоса. „Европа 2013“, на Сабастиан Кордеро, също използва идеята за проблем с двигателя, заради който екипажът не може да се върне на Земята, както и на следи от живот, открити на луната на Юпитер. (Magnolia Releasing)

Освен лошата екипировка и корпоративни машинации, космическите отпадъци представляват най-реалистичната заплаха за космическите изследователи. В момента има хиляди сателити, които се движат в земната орбита, като всички те губят малки части, заради ерозия, дезинтеграция или сблъсъци, които на свой ред могат да повредят други сателити. Обикновен космически боклук предизвиква истински хаос в „Смъртоносно влияние“ и „Армагедон“. (Paramount Pictures)

Проблемите с космическите отпадъци, са много повече от тези, в резултат на човешка грешка и това много ясно се вижда в „Гравитация“ на Алфонсо Куарон. Например, верижната реакция, която оставя Сандра Бълок да се носи в космоса – проблем, който е заснет по перфектен начин от Куарон – се случва реално, когато руска ракета се сблъсква в стар сателит. (Warner Bros.)

Космически кораб преминава през астероидно поле, докато екипажът му е в състояние на хибернация, и това отприщва събитията в „Пасажери“ (2016). Отпадъците предизвикват сериозна повреда, която събужда по-рано Джим Престън (Крис Прат) от хибернация, но егоизмът на Престън е този, който съсипва живота на Аврора (Дженифър Лорънс). Понякога космическият ад са другите хора. (Columbia Pictures)

Най-лошото на това да имаш работа в космоса, е, че това все пак е работа. И един от най-ужасните сценарии може да е сходен на този в хорър лентата на Ридли Скот „Пришълецът“ – филм за космоса, в който шефът ти е толкова склонен да те убие, колкото и някакъв вид извънземна заплаха. (Twentieth Century Fox)

Първите случаи на сифилис в Европа са записани едва в средата на 1490 г., което създава една от най-популярните теории: че болестта идва като бактерия от американците и светкавично бързо се развива във венерическа форма. Едно извънземно нападение на Земята изглежда е отражение на империалистически страхове, започващи с очевидния пример на „Война на световете“, изглежда самият космос създава перфектни условия за живот на крипто-колониалистки заплахи. (Paramount Pictures)

„Пришълецът“, който е крайъгълният камък на жанра, дори показва чудовище, което се размножава, като гротеска пародия на човешката репродукция и анатомия: ксеноморфът, който преследва хората от екипажа на Ностромо, майсторът на колониалистката и империалистката лудост. (Twentieth Century Fox)

Но дебнещата извънземна заплаха може да варира от сравнително високобюджетния „Признак на живот“, до „Inseminoid“, където извънземните са представени малко по-различно: например като спора, която се развива изключително бързо до хлъзгав пришълец, който избива целия екип от хора. (Columbia Pictures)

„Mutiny In Outer Space“ (1965) изправя екипажа на Космическа станция X-7 срещу собствения им командир, чийто пристъп на „космическа заплаха“ необичайно съвпадат с пристигането на извънземна плесен, превземаща цялата космическа станция в опит да стигне до Земята. (Allied Artists Pictures)

В „Silent Running“ Брус Дърн иззема контрола над космически товарен кораб, след като не се подчинява на заповед да унищожи безценен товар: остатъците от последните гори на Земята. (Universal Pictures)

Роботите с изкуствен интелект би трябвало да са перфектна компания за космически пътешествия. Но както ние много добре знаем от научната фантастика, те могат и да са най-ужасните спътници на човека, защото понякога са твърде умни… Например ХАЛ 9000 от „2001: Космическа одисея“ има съзнание и е склонен към убийства, неговото безчувствено и всевиждащо око – един вечен образ на опасностите от сътвореното от човека. (MGM)

В „УОЛ-И“ един космически кораб е дом на последните представители на човешкия род и е контролиран от изкуствен интелект, чиято дума е по-тежка дори от тази на капитана, което води до метеж на кораба. (Walt Disney Studios)

Учените, които виждаме на големия екран, преживяват и психически проблеми, по време на междупланетарните си пътувания, макар и по начини, които не отговарят много на реалността. Филмът „The Black Hole“ (1979) разказва историята на лудия д-р Райнхард, който просто иска да види какво има от другата страна на едноименното парче от време-пространството. (Buena Vista Distribution Company)

Брад Дуриф е обсебен от ксеноморфите, в ролята на смахнатия учен в „Пришълецът 4: Възкресение“, който дори помага на проклетите неща да се размножат на борда на космическата станция. (Twentieth Century Fox)

„Пандорум“ от 2009 г. носи името на измислена форма на психоза, която обхваща екипажа на космическия кораб – включително Денис Куейд и Бен Фостър – един по един. (Overture Films)

Космическата лудост не винаги е нелечима, и не е точно лудост; в „Love“ на Уилям Юбанк, астронавтът Лий Милър (Гънър Райт) преживява съкрушителна самота, която води до екстремно татуиране, преди да дойде невероятното откритие. (Gravitas)

Тази изолация в космоса, в комбинация с неописуемите мистериите – го правят естествено място за среща със свръхестественото. Понякога, тези срещи могат да бъдат добронамерени, като в „Интерстелар“, но по-често е свързано със страхове от неизвестното, изолацията и мракът, които се комбинират и създават паранормален страх – като в „Соларис“ на Андрей Тарковски. (Paramount Pictures)