Неща, които научнофантастичните филми винаги представят погрешно!

Научнофантастичните филми са невероятни за гледане, но в повечето случаи са доста неточни, което прави „космоса“ още по-далечен. Но защо да не разбием няколко мита и да не научим нещо мимоходом? Вижте кои факти са представени погрешно от научнофантастичните филми в името на това те да станат по-внушителни!

Астероидните полета са по-малко опасни, отколкото мислите. Космосът е огромно място и разстоянието между астероидите е много голямо, така че нашите мънички космически кораби лесно могат да летят през тях без да се ударят. В действителност средното разстояние между астероидите е един милион мили.

В космоса няма звук, така че за да бъде по-реалистичен филмът, ще трябва да изключите копчето на звука на телевизора и да гледате страхотните звукови ефекти и експлозиите в пълна тишина. Звукът се нуждае от носител като въздух или вода, а космосът е само вакуум.

Пътуването, което е по-бързо от скоростта на светлината всъщност не е толкова бързо, когато се сравни с абсолютната необятност на космоса. Разбира се, ние знаем, че скоростните пътувания служат за съкращаване на сюжета, но създателите на филми поне може да опитат да направят така, че да не изглежда, че не отнема повече от няколко часа да достигнеш до друга планета или … галактика.

Лъчевите оръжия не могат (и вероятно никога няма да могат) да унищожат когото и да било. Дезинтегрирането на някога би отнело немислимо количество енергия, което не може да бъде събрано в едно оръжие, особено толкова малко, колкото често виждаме в научнофантастичните филми.

Как ката в научнофантастичните филми няма инерция? Обърнете внимания как когато космически кораб ускорява светкавично, или удари спирачните, никой в него не помръдва? От друга страна, когато космическият кораб бъде ударен, изведнъж целият екипаж започва да се мята на всички страни.

Вие няма да експлодирате когато се изправите срещу вакуума в космоса – повече от телесните ви течности и газове няма да са изложени на него, все пак, белите ви дробове ще се спукат.

Вие няма да замръзнете в космоса, там няма нищо, което да абсорбира телесната ви топлина. Но въпреки това космосът е студено място.

Вие може да плачете в космоса, но сълзите ви няма просто да отплават, ще залепнат за лицето ви и ще изглеждат като капка желе. Вижте, изглежда направо невероятно.

Гравитацията на другите планети е доста различна от тази на Земята – тя е или значително по-слаба, или много по-силна. Така че гравитацията там или ще ви накара да подскачате наоколо като зайче, или ще ви накара да се ударите в повърхността като юмрук от Майк Тайсън. Обикновеното ходене наоколо не е вероятно да се случи.

Експлозиите в космоса съвсем не са толкова яки – огънят не може издържи във вакуум, така че вместо величествените експлозии на Майкъл Бей, ще видите ярка искра светлина и кълбовидна мълния – нещо като фишек.

Не може да имате изкуствена гравитация без корабът ви да се върти. Филмът, който уцели точно в десетката е „2001: Космическо одисея“ на Стенли Кубрик.

Кораби, пътуващи със скорост по-голяма от тази на светлината, не могат да общуват с други кораби или планети – наистина е трудно да си представим връзка, която да е по-бърза от скоростта на светлината. Да не споменаваме комуникацията през светлинни години.

Как така всички забравят за космическата радиация? Би трябвало да имате супер тежък космически кораб (и немислими количества енергия за гориво), с невероятни щитове, които да ви предпазват от радиация.

Почти всяка страхотна джаджа, която виждаме в научнофантастичните филми ще се „нуждае от големи количества енергия, способността да я съхранява, и да я използва бързо“, казва Крейг Д. Роджър - професор по физика. Проблемът е, че нито едно от тези неща не ни е по силите, и вероятно няма да е и след милион години.

Общуването с извънземни е малко вероятно, така че неща като Универсалния преводач от „Стар Трек“ или Babel Fish от „Пътеводител на галактическия стопаджия“ са просто чиста фантазия.

Пътуването със скоростта на светлината не спира времето. Няколко дни пътуване през космоса със скоростта на светлината са равни на стотици години за останалата част от вселената.