Режисьори, които мразят собствените си филми

Не всеки режисьор се гордее с всички свои филми. Понякога се случва режисьорите да направят филм, който мразят или съжаляват, че са направили. Тогава те се отказват от него, като че ли той никога не се е случвал. Но въпреки това не може да отрекат факта, че са участвали в създаването му. Кои режисьори не искат да имат нищо общо със собствените си филми? Вижте тук! (Paramount Pictures)

„Филмът трябваше да разказва за това, какво се случва в главата на един мъж, а вие трябваше да видите поток на съзнанието в главата му, аз направих филма, но той стана напълно несвързан“ – казва Уди Алън. Алън мрази финалната версия толкова много, че дори е казал на студиото, че ще направи безплатно следващия филм, ако те решат да го правят отново!

Тони Кей е известен с това, че е перфекционист. Първият вариант на филма бил дълъг 87 минути. От студиото решили, че е твърде кратък и с помощта на Едуард Нортън пуснали една 119-минутна версия. Режисьорът бил бесен. Отказал се от филма и го атакувал по време на премиерата му.

Когато Линч започнал да редактира филма бил толкова разочарован от начина, по който изглежда лентата, че монтажът бил истинско мъчение за него. В някои от вариантите на монтажа, той е с името Алън Смити, Гилдията на американските режисьори използват това име, когато има случай на режисьор, който не иска името му да бъде свързвано с даден филм.

Джоел Шумахер се извини публично за филма! Той обвини студиото за този провал, твърдейки, че те са искали твърде много злодеи, твърде много герои, и дори са помолили Шумахер да добави сцени, показващи бат-мобилите, за да може да продадат повече играчки. Звучи правдоподобно.

Бидейки първият игрален филм след режисурата на поредица от (страхотни) музикални видеа, Финчър не бил напълно наясно в какво се забърква. Започнал снимките без довършен сценарий и е трябвало да отговаря пред толкова много хора, той изоставил проекта преди пост-продукцията. След това се уверил, че има последната дума за всички свои по-късни филми.

Касовиц предизвика възхищение у всички с градската си драма „La Haine“, но когато му предложиха да направи голям филм с Вин Дизел, нещата не свършиха по начина, по който той искаше. „Вавилон от новата ера“ се оказа пълна бъркотия. Касовиц порица студиото и ги обвини в това, че са му отказали какъвто и да било контрол върху проекта и са изисквали допълнителни снимки. Накрая той бил толкова разочарован от филма, че се отказал от него.

Версията на филма за кабелна телевизия (която е малко по-дълга) е преименувана на „Backtrack“. Хопър бил толкова недоволен от филма преди неговата първа прожекция, че и той е използвал името Алън Смити. Според някои това е поради проблеми с монтажа – първоначалната версия на Хопър била 3 часа дълга, а финалната е скъсена до 98 минути.

Кубрик толкова много мразел дебютния си филм, че решил да купи оригиналните негативи на „Страх и желание“ и всички съществуващи копия, за да е сигурен, че никога няма да види дневна светлина. За негово съжаление, той е пре-издаден през 2012 г.

Макар че филмът е приет с известно одобрение, Стивън го мрази. Той нарича втората си лента „бъркотия“, „умрял преждевременно“ и „напълно заспал“.

Бей сам нарича филма „боклук“. Лентата е създадена по време на стачката на Американската гилдия на сценаристите от 2007 и 2008 г., заради което е имал само няколко страници сценарий, около които е трябвало да се развие действието. Така всичко става ясно.

„Мимикрия“ е описан в книгата на дел Торо „Cabinet of Curiosities“ като „съкрушителен за душата опит“. Режисьорът толкова много спорил с изпълнителните директори на студиото, че накрая бил заменен от друг режисьор, който завършил филма. Въпреки това името му присъства в крайните надписи.

Този филм е направен, но така и не излиза по кината. Той разказва историята на клоун, който е изпратен в… концентрационен лагер. Какво мисли Люис за него? „Що се отнася до този филм, бях объркан. Срамувах се от работата си и бях благодарен, че имах силата да го спра и никога да не позволя някой да го гледа. Той беше много, много лош.“

Макар че филмът е приет възторжено от критиката, след известно време Хичкок купува правата върху него, така че никой да не може да го гледа. Той смята, че лентата е помпозна и не отговаря на оригиналната пиеса. Все пак, след смъртта му през 1980 г., „Въжето“ е пуснат отново по кината.

Хората, режисирали този злополучен филм са Стивън Спилбърг, Джон Ландис, Джо Данте и Джордж Милър. Анди Хаус – вторият асистент-режисьор е този, който е използвал името Алън Смити в крайните надписи, защото не искал името му да бъде свързвано с инцидента с хеликоптер, който отнел живота на четирима души на снимачната площадка и това да влезе в СV-то му.

Американските телевизионни мрежи са склонни да редактират най-страшното съдържание от филмите и онова, което е насочено към възрастната част на аудиторията, а това вбесява голяма част от режисьорите. Особено онези, които са толкова покровителствено настроени към филмите си като Ман, който не иска да има нищо общо с каквато и да било скалъпена версия на филма си.

„Woman Wanted“ е дебютният филм на Кийфър. За съжаление той толкова много го мрази, че не иска да бъде посочван като негов режисьор. Това е последният филм, в който е използвано името Алън Смити. Проблемът е, че името на Кийфър въпреки това трябва да присъства в крайните надписи, защото той също така играе в него.

Този филм има слаб сюжет и ужасно CGI. Режисьорът му е сменян три пъти! Хил, който е последният режисьор, работил по проекта, се е отказвал два пъти от работата по него – първо, след като от студиото отказват да променят сценария и по-късно, когато отказват да му отпуснат средства за повторни снимки. Ето защо Хил е прибягнал до името Смити. Но тъй като то станало твърде известно, режисьорът избрал прякора Томас Лий.

Ягер започнал кариерата си като гримьор, след това поел режисурата на „Hellraiser IV“. За съжаление от студиото не приели неговата идея за филма, така че той напуснал проекта в процеса на продукция. Филмът е завършен от Джо Чапъл (чието име не присъства в крайните надписи). Въпреки това Ягер помолил да използва името на Алън Смити, просто за да се увери, че няма да го свързват с филма.

Филмът разказва историята на един режисьор на име Алън Смити, чийто филм е съсипан от едно студио и единственият начин да запишат името му в крайните надписи е като използва името на… Алън Смити. Ироничното в тази история е, че филмът се оказал толкова лош, че самият той използвал името Алън Смити в крайните надписи.

Сарафиан така и не обясни, защо е използвал името на Алън Смити в крайните надписи. Може би защото не струва. Да, това може да е причината.