10 филма без сюжет, които въпреки това са страхотни

За повечето от нас страхотен филм е равнозначно на заплетена история, много обрати и сложно описание. Но в много случаи това не е задължително. Някои филми могат да бъдат обаятелни и без това. Кои са най-добрите примери? Разберете от нашата галерията! (Columbia Pictures/SPE)

Когато филмът няма кой знае какъв сюжет, героите трябва да бъдат завладяващи, или лентата ще стане много досадна. Очевидно София Копола е разбрала това правилно и ние виждаме крайния резултат в номинирания за „Оскар“ филм, защото кой не би искал да се шляе из Токио и цяла нощ да пее в караоке бар в компанията на Бил Мъри и Скарлет Йохансон?

Терънс Маликс обича филми, които почти нямат сюжет. Но тази епизодична поема за хаоса на войната, красотата на природата, смисъла на живота, и… подобни неща, определено е един от най-добрите му филми – и с най-малко сюжет. След близо три часа смисълът на целия филм може да бъде спорен, но невероятната му кинематография и натрапчивото настроение са неоспорими.

Рандал и Данте прекарват голяма част от времето във филма, обсъждайки различния си подход към живота. Рандал е относително доволен от работата си във видеотеката, докато нещастието на Данте от неговата работа се допълва от невъзможността му да направи нещо по въпроса. В края на деня малко неща са се променили в този велик дебют на Кевин Смит.

Култовата класика на Ричард Линклейтър е за група тийнейджъри, които се размотават в едно предградие на Тексас. Действието се развива в първия ден (и нощ) от лятната ваканция през 1976 г. Един хулиган става жертва на шега, един купон е организира, но за пореден път не се случва нищо драматично. И въпреки това убийственият саундтрак, остроумните диалози и талантливият актьорски състав, взети заедно, превръщат този заспал град в най-забавното място на света.

Ако кажете А, трябва да кажете и Б – поне когато става дума за Линклейтър. Неговата трилогия „Преди“ се основава на идеята за двама души, които са луди един по друг и разговарят помежду си ден и нощ. И благодарение на страхотния сценарий и невероятните актьори Итън Хоук и Джули Делпи, той е всичко друго, но не и скучен.

Джим Джармуш е направил голям брой филми без сюжет, но този, в който случайни персонажи просто стоят и си говорят по темата кафе и цигари е най-добрият пример.

Историята за истинския пътешественик Крис Маккендлъс очевидно не е много издържана – прилича на поредица епизоди, посветени на човек, който пътува в най-забравените места от дивата природа на САЩ. Въпреки това, неговата съзерцателна атмосфера и прекрасна кинематография мигновено ще ви привлекат вниманието.

Холивуд се присмива на Джордж Лукас, когато той търси финансиране и дистрибуция за тази автобиографична ода за отегчени тийнейджъри, които се шляят по улиците на малък град в САЩ на крилете на рокендрола. И след това той става класика.

Едва ли може да кажете, че филм, който се състои от смешни скечове, които са неясно свързани с темата има сюжет. Но когато скечовете са създадени от Монти Пайтън и са толкова смешни, дори не ви е грижа за историята!

Експерименталните филми на Artsy по презумпция са без сюжет. Но за разлика от „Empire“ на Анди Уорхол (8-часово изследване, посветено на най-забележителната сграда на Манхатън), този психеделичен опит да се разчупи телевизионния имидж на „The Monkees“ е съчетан със завладяващи песни и нелепи портрети, които са чиста забава. Безсмислен? Да, но въпреки това невероятно филмово преживяване.