Неща, които виждаме във всеки филм на Крис Нолан

Според някои хора той е гений, според други претенциозно и бездарно нищожество. Независимо от това дали го харесвате, или го мразите, не може да не се съгласите с факта, че си има свой собствен, уникален стил. Всъщност, ето няколко неща, които със сигурност ще видите във всеки негов филм. За добро или лошо. Кои са те? Започваме… (Warner Bros.)

В „Мементо“, шедьовърът на Нолан от 2000 г., главният герой непрекъснато трябва да си напомня кой е той. В „Батман“ виждаме супергерой, който се опитва да разбере кой е, като се бори с престъпниците (и със злодеите, срещу които се изправя). В „Генезис“ има герой, който се опитва да разбере дали реалността, в която живее е истинска или не. И списъкът продължава.

Почти всечи един от героите на Нолан има натрапчиви мисли, които го водят. Батман – борбата с престъпността, Леонард Шелби от „Мементо“ – отмъщението, а Алфред Бордън от „Престиж“ буквално е посветил живота си на илюзията.

Нолан харесва героите му да са емоционално наранени. Например Леонард Шелби от „Мементо“ загубва жена си, която е убита; Дом Коб от „Генезис“ се чувства виновен за смъртта на съпругата си; Брус Уейн от трилогията „Черният рицар“ загубва родителите си, които са убити и дори Уил Дормър от „Опасно безсъние“ е преживял много.

Като че ли Нолан иска всеки негов филм да прилича на „Обичайните заподозрени“ в това отношение. Честно, неговите заплетени истории и желанието за „голямо разкритие“ започват да изглеждат доста отегчително, така че ако той не иска да свърши като М. Найт Шаямалан, трябва да зареже обратите в сюжета.

След „Мементо“ няма начин Нолан да разкаже обикновена история. Ако го направи, това ще е най-изненадващото нещо, което някога се е случвало в негов филм.

Вместо да покажат всичко в действие, героите на Нолан са склонни по-скоро да обясняват всеки детайл от сюжета в диалог. Това понякога прави разговорите в неговите филми непоносими. Освен това, обясненията изглеждат твърде неестествено, когато се правят по този начин.

„Трябва да стигнем по-надълбоко“ – не е чудно, че това се превърна в мем. Понякога диалогът на Нолан може да бъде наистина болезнен за слушане и „Генезис“ показва това много добре.

Всъщност това е нещо хубаво. Упорството на Нолан да запази колкото е възможно по-физически специалните си ефекти (за разлика от компютърно генерираното изображение) е наистина достойно за уважение.

Почти във всички негови филми някой от героите има сантиментален монолог. Независимо дали това е карикатура на Алфред, която казва „няма да те заровя“ на капитан Уйен, или монологът на Амелиа Бранд (Ан Хатауей) в „Интерстелар“ за силата на любовта – макар че тяхната цел е да са емоционални, те рядко са в подходящата форма.

След „Батман“ той се появява във всеки един от филмите на Нолан и обикновено е в ролята на мъдрия възрастен човек.

Без бонуси или изненади. Защо? „Един истински филм не би го направил.“