Филми, които не заслужават "Оскар" за "Най-добър филм"

"Оскар"-ите са много престижна награда, доказателство за върховно постижение, но понякога те се озовават в погрешните ръце и почитат филми, които не са толкова добри, колкото човек може да очаква. Точно такъв е случаят с филмите от нашата галерия. Не ни разбирайте погрешно. Тези филми не са лоши, но ако се вгледате по-внимателно, ще осъзнаете, че не са нищо особено, не са успели да издържат теста на времето и в най-добрия случай са посредствени. (Pathé)

Не че филмът е заснет зле, не. Актьорската игра е на ниво, а кинематографията успява да улови много точно настроението на 1924 г. Освен това засяга доста сериозни теми по изключително деликатен начин - нещо, с което не могат да се похвалят много носители на награда на Академията от последните години. Но въпреки това не може да се отрече, че филмът създава усещането, че е дълъг поне четири часа, и на моменти е прекалено скучен. (20th Century Fox)

"Сблъсъци" е убедителна — на моменти дори спираща дъха — драма и един доста добър филм. Но за съжаление не е нищо особено, използва твърде много очевидни стереотипи. "Планината Броукбек" повече заслужава наградата. (Pathé)

Непрекъснато наричат "Гражданинът Кейн" най-великия филм на всички времена и критиците не могат да спрат да говорят за него дори и днес, а кой помни тази лента? Всъщност той е определен за номер едно в два различни списъка Топ 100 на "Американския филмов институт", Роджър Ебърт също го определя за номер едно и въпреки това неговият "Оскар" е грабнат от "Колко зелена бе моята долина?". (20th Century Fox)

Макар че този филм е изключително подходящ да го гледате в компанията на баба си, той не е нищо повече от обикновена лента, посветена на сегрегацията. "Прави каквото трябва", който е много по-интересен по отношение на расовите взаимоотношения и излиза същата година, дори не е номиниран. Колко жалко. (Warner Bros.)

Една изискана поема за това колко страхотно изглежда Кевин Костнър на фона на избуялата трева в равнината, докато лъчите на залязващото слънце огряват впечатляващите му мустаци. "Танцуващият с вълци" е грандиозен, вдъхновен, с важно послание и вкоренен в американската история, но единственото, което успява да направи е да съживи тропата за бледоликия спасител за едно ново поколение режисьори. (Orion Pictures)

Тази лента използва няколко специални трика, за да спечели: исторически филм, който разказва за шоубизнеса и е пропит от онзи особен, достоен за "Оскар", парфюм, който Харви Уейнстейн е разпръснал върху толкова много свои проекти. Този микс се оказва толкова опияняващ, че членовете на Академията изобщо забравят, че "Спасяването на редник Райън" също е сред номинираните и гласуват за този съвсем не толкова велик филм. (Universal Pictures)

Музикалната интерпретация на Каръл Рийд по романа на Дикенс не издържа теста на времето. Оказва се, че той никак не е смешен според представите на съвременните зрители. "Ромео и Жулиета" на Франко Дзефирели, когото побеждава, успява да устои на времето, а "Лъвът през зимата" на Антъни Харви, с който Антъни Хопкинс дебютира в киното, с времето става все по-добър. Понякога членовете на Академията мислят като куп 8-годишни хлапета. Наистина. (Columbia Pictures)

Да, още едно престижно творение на мелницата за "Оскар"-и, което за съжаление остарява много бързо и не особено красиво. Това е една емоционално ангажираща история, която се отличава с великолепно операторско майсторство и страхотна актьорска игра, но останалото е прекалено мелодраматично и абсурдно. На моменти дори не може да се гледа (просто опитайте), истински шок, като се има предвид талантът на Антъни Мингела. (Miramax Films)

Тук има една голяма екшън сцена с Луиз Рейнър и един изключително психедиличен петминутен музикален номер (“A Pretty Girl is Like a Melody”). А нещо друго? Ами, филмът е близо 3-часов фест на скуката. (Metro-Goldwyn-Mayer)

Тъй като телевизията продължава да краде зрители, филмите се опитват да предложат по-големи спектакли. Този е сниман в 13 държави, а продуцентът Майк Тод ангажира над 40 известни имена за малки роли: На Тод се приписва заслугата за думата "камео", с която се описва краткото участие на актьорите. Но за съвременните очи, филмът изобщо не е толкова забавен, колкото се опитва да бъде. (United Artists)

Ние нямаме нищо против мюзикълите (макар че този филм не е мюзикъл, тъй като музикалните номера не са част от истинската филмова реалност), но лентата е посредствена в най-добрия случай и по никакъв начин не заслужава "Оскар". Освен това, кога ви се приисква да го гледате отново? (Miramax Films)

Очевидно членовете на Академията са искали да наградят Сесил Б. ДеМайл за 40-годишната му кариера. Жалко, че не са изчакали до "Десетте Божи заповеди" от 1956 г., защото този наистина е старомоден. (Paramount Pictures)

Като всяка евтина мелодрама и "Крамър срещу Крамър" е много обикновен. Той се фокусира основно върху връзката между баща работохолик и неговия син, след като семейството им се разпада в следствие на развод. След това една изключително грозна битка за попечителство, изпълнена от изумително дуо - Мерил Стрийп и Дъстин Хофман. (Columbia Pictures)

Това в никакъв случай не е лош филм. Но дали „Американски прелести“, който е толкова подобен на „Лолита“, разказващ за богат мъж на средна възраст, който се опитва да ухажва най-добрата приятелка на дъщеря си, за да спи с нея, наистина е най-добрият филм на 1999? Разбира се, че не. Това до голяма степен се дължи на зловещия сексизъм, крехката мъжественост и дълбоко носталгичните представи, сериозно оплюти от критиката. Дори Сам Мендес заявява, че филмът е доста прехвален. (DreamWorks Pictures)

Филмът печели наградата за "Най-добър филм", защото засяга актуални социални проблеми, по-точно проблемите, свързани с живота след Втората световна война. (RKO Radio Pictures)