10 ничина, по които Семейство Сопрано завинаги променя телевизията

20 години след неочаквания му дебют (да, нито Дейвид Чейс, нито Джеймс Гандолфини вярват, че някога ще бъде направен) "Семейство Сопрано" е може би най-великият шедьовър на попкултурата. Той е един изключително смел сериал, който преобразява телевизията. Нека да отбележим 20-та годишнина на проекта, като си припомним най-великите му постижения за телевизията, каквато я познаваме днес... (Hbo/Kobal/Shutterstock)

Стъпка 1 - унищожаване на правилника. "Семейство Сопрано" въвежда нови стандарти за телевизия, предизвиквайки ни да се влюбим в обаятелния, екзистенциално объркан Тони Сопрано и неговите наемници и ни показва, че един телевизионен сериал може да бъде с нюанси, зрял и провокативен. Още от първия епизод "Семейство Сопрано" показва неща, които никоя друга телевизия не е дръзвала да покаже. (Barry Wetcher/Hbo/Kobal/Shutterstock)

Макар че и други телевизионни сериали се заиграват с идеята за антигерой, който да е в центъра на сюжета, никой не успява да го направи като "Семейство Сопрано". Джеймс Гандолфини, в определящо цялата му кариера изпълнение, е невероятен в ролята на мафиота Тони Сопрано, подготвяйки пътя за проекти като "В обувките на Сатаната", "Наркомрежа" и "Декстър", които дръзват да представят на преден план антигеройски, злодейски персонажи. (Snap Stills/Shutterstock)

Дейвид Чейс, създателят на сериала, не иска зрителите да харесат героите му, той иска те да ги разберат – защото това е много по-дълбока и по-интересна връзка. Но всичко, което те правят (добро или лошо), е толкова интересно, че е трудно човек да не ги хареса. Трудно е човек да не се увлече и да не започне да вижда в методите им за елеминиране на хората просто „бизнес похвати“, или да им прости това, че са корумпирани като си каже, че това е „просто бизнес“.(Barry Wetcher/Hbo/Kobal/Shutterstock)

"Семейство Сопрано" прави революция в кинематографичното преживяване на дивана, затваряйки пропастта между големия и малкия екран. Всяка важна истоия е придружена от кадър, който позволява на зрителите да преживеят разказа на емоционално ниво, без значение дали става дума за тъмно пурпурните тонове в Bada Bing!, или изкуственото осветление в семейния палат, където пребивава Кармела. (Barry Wetcher/Hbo/Kobal/Shutterstock)

За много дълго време единственият "дълъг наратив" на малкия екран е сапунената опера. Когато става дума за забавление в прайм тайма, зрителите редовно превключват на криминални/комедийни/чудовищни сериали, на които могат да разчитат. "Семейство Сопрано" променя това, предлагайки увлекателна сюжетна линия, пълна с постоянно развиващи се персонажи. (Hbo/Kobal/Shutterstock)

Подобно на всички останали в живота на Тони, връзката на семейството му с него е ориентирана към резултатите - приемане на подаръци, размяна на услуги, уреждане на дългове. Повтаряме - забравете историите от сапунките. Героите в "Семейство Сопрано" говорят главно един с друг или един около друг, изброявайки своите желания, или отправяйки заплахи. Всъщност никой не слуша наистина Тони, с изключение на неговия психиатър. А на нея й се плаща, за да го прави. (Hbo/Kobal/Shutterstock)

Преди "Семейство Сопрано" телевизионните драми се придържат главно към един формат. С малки изключения в продукции като "Династия", сериалите са по-скоро затворени системи, които са напълно предсказуеми. Ако един герой изчезне внезапно от екрана, приничаната за това е, че той е поискал твърде много пари... - > (Hbo/Kobal/Shutterstock)

-> В "Семейство Сопрано" нищо не е предвидимо и никой не е в безопасност. Въпреки това силното желание на Дейвид Чейс да каже "какво по дяволите", обикновено преминава през проверката на собственото му разбиране за артистична отговорност. Чейс може и да нарушава правилата, но много добре ги познава и нищо в продукцията не е направено произволно. (Barry Wetcher/Hbo/Kobal/Shutterstock)

Преди "Семейство Сопрано" телевизията е по-скоро пустош от много подобни един на друг проекти. Тони, който убива изменник на Мафията между спирките по време на обиколка на колеж с дъщеря си, променя стандартите ни относно насилието по телевизията. Да, "Разкази от криптата" може да е първи, но насилието в него е кърваво и е по-скоро гротеска. При "Семейство Сопрано" нещата са различни. Той проправя пътя за графични сериали като "Игра на тронове". (Hbo/Kobal/Shutterstock)

Още в самото начало зрителите виждат един корав гангстер, който се бори с психични проблеми. Сериалът дръзва да постави под въпрос традиционната представа за мъжественост. Няма ги вече онези корави мъже, които не могат да бъдат наранени. Някои дори могат да твърдят, че сериалът представя (освен всичко останало) кризата на мъжествеността. (Hbo/Kobal/Shutterstock)

Много жалко, че 20 години след премиерата на "Семейство Сопрано" все още има огромна стигма около психичните заболявания в тази страна. Но мафиотската драма започва разговор по тази сериозна тема по един неповторим начин. Да, могат да се направят сравнения с комедията "Анализирай това", но проблемите на Тони Сопрано с тревожността и депресията никак не са смешни. (Hbo/Kobal/Shutterstock)

"Семейство Сопрано" е в началото на промяната в програмната стратегия. В резултат на големия брой нови абонати, които проявяват интерес към телевизията, само за да гледат сериала, телевизионната индустрия е в началото на голяма промяна. С успеха на "Семейство Сопрано" HBO започва да променя своя бизнес модел и скоро дава зелена светлина на други драми като "Наркомрежа" и "Два метра под земята" по пътя си към "Престъпна империя", "Западен свят" и дори "Игра на тронове"! (Hbo/Kobal/Shutterstock)