Практически безупречни актьорски изпълнения

Някои роли не могат да бъдат изпълнение, ако с тях не се заеме велик актьор. Други нямаше да са толкова специални, ако не бяха изпълнение от конкретен актьор. Селекцията на актьорски изпълнения, които не са просто добри, а направо перфектни никак не е лесна задача, но в тази галерия ние успяхме да подберем някои от любимите ни изпълнения, които не са просто добри, а са просто брилянтни. (Warner Bros./ Miramax/ Twentieth Century Fox)

Терон е сърцето и душата на брилянтния пост-апокалиптичен филм на Джордж Милър. Тя създава една истинска съвременна икона от Фюриоса, допълвайки непоколебимата й ярост с тиха емпатия, която проблясва в някои от по-спокойните моменти. Когато накрая Фюриоса убива Джо Безсмъртни, тя изсумтява нещо, което се превръща в определяща реплика за филма: „Запомни ме.“ (Warner Bros.)

Гослинг поема ролята на Холанд Марч, депресиран частен детектив и алкохолик в Лос Анджелис през 1977 г. Марч е уязвим, страхлив и склонен към самоубийство. Налице е контраст при който трудно може да се постигне баланс в ролята на склонния към самоубийство алкохолик, който е забавен без да прави компромис с емпатията на персонажа си. За да се получи изпълнението както трябва е нужен един наистина талантлив актьор, точно като Гослинг. (Warner Bros.)

В „Дяволът носи Прада“ Стрийп показва същата безупречна актьорска игра като в останалите си филми, като се започне от „Изборът на Софи“, до „Вестник на властта“. Стрийп се преобразява в истинска ледена кралица, чиято непоколебима фасада от перфектни маски крие страхове и самоирония, които никога не би рискувала да покаже на света. Умението, с което Стрийп внася човечност на една окарикатурена роля и я издига до неочаквани висоти. (Twentieth Century Fox)

Джаксън е изключително продуктивен като актьор и взема участие в няколко филма на Тарантино, но в ролята на Джулс – гангстерът, който преживява екзистенциална криза – се откроява като едно от най-изящните му изпълнения като актьор. В Джулс се забелязва спокойствие и контролирана енергия, изцяло благодарение на изпълнението на Джаксън. Той внимателно обмисля всичко и винаги контролира положението. (Miramax)

Джордан представя Килмонгър като симпатичен персонаж, който е на една ръка разстояние от това да се превърне в главния герой на филма. Очарователното безразсъдство на Джордан и кипящата му омраза допринасят за образа на героя, който се чувства обречен от момента, в който го виждаме за първи път, и въпреки това е ужасно да видим трагичния му край. Накрая все пак Килмонгър: благодарение на Джордан зрителите ще си мислят за персонажа му много повече от този на Т'Чала. (Walt Disney Studios)

Стайнфелд е невероятна в ролята на Мати Рос в римейка на „Непреклонните“ на братя Коен, от всички останали 15 000 актриси. Тя си партнира с Мат Деймън, Джеф Бриджис и Джош Бролин във филм, под вещото ръководство на братята Коен. Тя представя Рос енергична, гневна и безмилостна, актрисата канализира фокусът на героинята си върху отмъщението с увереност и нюанси, каквито повечето актьори, които са четири пъти по-възрастни от нея не са в състояние да направят. (Paramount Pictures)

Томи в изпълнение на Харди в драмата „Бойна кръв“ на Гавин О'Конър е като оголен нерв на човешко същество, съсипано от травма, вина и омраза. Това е истинско, доказателство за таланта на Харди, защото никой не може да мрази героя му, въпреки че той прави всичко по силите си, за да ни даде повод за това. Не е възможно да гледаме изпълнението на Харди в „Бойна кръв“ и да не видим частици от Томи във всяка следваща роля, която актьорът е получавал след това. (Lionsgate)

Шедьовърът на Джон Хюз разказва историята на 5 хлапета от различни социални прослойки, които се оказват наказани на едно и също място една съботна сутрин. Бендър в изпълнение на Нелсън е може би най-яркото и най-запомнящото се изпълнение, но и всички останали персонажи, в изпълнение на Моли Рингуолд, Антъни Майкъл Хол, Емилио Естевес и Али Шийди получава същия фокус – тук няма главен герой, няма открояващ се актьор. Вместо това има едно впечатляващо колективно изпълнение. (Universal Picture)

„Прави каквото трябва“ на Спайк Лий канализира в правилната посока гнева, както малцина други биха могли да го направят. Филмът на Лий разсъждава върху сложността и отчаянието от расовите взаимоотношения в най-горещия ден в годината в Бруклин. Той е сценарист и режисьор на филма, което е забележително, но освен това показва едно неповторимо изпълнение, което ви разтърсва до мозъка на костите ви. (Universal Pictures)

Изпълнението на Кати Бейтс в ролята на Ани Уилкис, с която печели „Оскар“, в „Мизъри“ от 1990 г. е просто незабравимо и това е защото актрисата успява да придаде емпатия на ролята, която никой не би очаквал. Бейтс е в ролята на Уилкис – жена, която наистина вярва, че се държи нормално, с което нещата стават още по-ужасяващи, когато тя избухва. Уилкис е ужасяващ злодей, а изпълнението на Бейтс е едно от най-добрите в историята на киното. (Columbia Pictures)