20 от най-добрите научни фантастики, които променят начина, по който възприемаме света

В продължение на цяло столетие научната фантастика властва в киното, жанрът успява да ни подари много неоспорими класики. Но кои филми е изключително важно да гледаме и дали те успяват да променят начина, по който ние възприемаме света? Някои от тях успяват да направят това и затова заслужават място в нашата галерия. (Buena Vista Pictures)

„Пътеводител на галактическия стопаджия“ е невероятно истерично и диво космическо приключение, представено във вид на комедия. Създадено по световноизвестния бестселър на Дъглас Адамс, това е преживяване, които не бихте искали да пропуснете. Необичайният интергалактически екип е в търсене на Въпроса на Вечния Отговор и ако вие искате да се доближите една стъпка по-близо до истината, това е подходящата лента. (Buena Vista Pictures)

Филмът на Ридли Скот от 1979 г. е като много от най-добрите научнофантастични ленти, в основата си е друг жанр, обогатен с научнофантастични елементи. Този пришълец със страхотни прояви на насилие е едно от най-великите създания от филмите, ужасяващо олицетворение на всички неща, с които трябва да се борим, дори когато битката изглежда изгубена. (Twentieth Century Fox)

Кой казва, че научната фантастика трябва да е много сериозна? Няма нищо забавно в това да видиш как изчезваш от семейна снимка, но най-великото постижение на Робърт Земекис е най-великата научна фантастика в историята, която е невероятно смешна. Като бонус Марти Макфлай се изправя срещу собствените си ограничения и недостатъците на родителите си. „Завръщане в бъдещето“ представя по изключително достъпен начин парадокса за пътуването във времето. (Universal Pictures)

Нахлуващ в космоса мрак, синя оперна певица, летящи коли, клетъчно регенериране и още толкова много, „Петият елемент“ на Люк Бесон притежава толкова много неща, заради които заслужава да влезе в нашия списък. Лентата успява да напомни да зрителите за съществуването на този жанр и да проправи пътя (за добро или лошо) към неговото възраждане. (SPE)

Режисьорът Ридли Скот си представя Лос Анджелис през 2019 г. като едно доста ужасно място за живеене и въпреки това визията, звукът и усещането на този свят са толкова изкусителни, че веднага ни се приисква да го посетим. Филмът и до днес оставя ярка следа в зрителите и кинематографите – 35 години по-късно и със страхотни очаквания към славния си ребуут. (Warner Bros.)

Действието във високобюджетния блокбъстър на Кристофър Нолан се развива на толкова много нива – в подсъзнание, на висцерално ниво и във временната памет – че има безброй начини да го оценим. Сценарият на Нолан е многопластова решетка от времеви линии и реалности, пътища без изход и фалшиви спомени, той дава няколко отговора, но задава много повече въпроси. (Warner Bros.)

В научнофантастичния трилър „Елизиум“ изключително богатите хора в бъдещето живеят на луксозна космическа станция, която се движи в орбитата на окаяната, пренаселена купчина от боклук, в която се е превърнала Земята, и са готови да стигнат до крайност, за да запазят нещата по този начин. „Елизиум“ просто продължава дългата и славна традиция на научнофантастичните ленти, които са натоварени с много силно послание, и разказват история в една футуристична измислена вселена. (SPE)

Синтезирани комикси на Уашовски, хардкор научна фантастика и религиозни концепции са използвани за създаването на този катранено черен портрет на общество, което толкова дълбоко е затънало в технологиите, с които разполага, че се превръща в средство за машините. Всъщност филми, които разказват за технологии, отвеждащи човечеството до нови места, често правят същото в отдела по спецефекти. Ефектът „bullet time“ в „Матрицата“ от 1999 г. е една от най-копираните концепции. (Warner Bros.)

„Аватар“ на Джеймс Камерън е зрелищен. Това е една дълбоко духовна история, която засяга сериозни проблеми като алчността и нехуманността на колониалистите, които не биха се спрели пред нищо – включително геноцид – за да се домогнат до минералите на една извънземна планета. Измислената планета Пандора може да се намира на светлинни години от Земята, но не е трудно зрителите да се досетят, че тя е алегория на Земята и прекъсването на връзката с природата. (Twentieth Century Fox)

Първият значим филм на Джеймс Камерън като режисьор е слаба, брутална версия на побеснели машини, допълнена от усложненията, които настъпват в резултат на пътуването във времето. Вероятно Камерън би имал една страхотна история без странната харизма на Арнолд Шварценегер или роботизираните ефекти на Стан Уинстън, но с всички тези елементи „Терминатор“ се превръща в „буря в бутилка с вода“, която демонстрира на какво е способен Камерън. (Orion Pictures)

Филмът на Куарон е смразяващ кошмар, чието действие се развива в бъдещето, където човешкото безплодие поставя под въпрос бъдещето на хората. Тягостната атмосфера на филма, в комбинация с противоречивия герой на Клайв Оуен – в ролята на циничен бюрократ, въвлечен в потенциален сценарий за спасяване на човешкия вид – и упорития оптимист, в ролята Майкъл Кейн, създадат научнофантастична приказка, която намеква, че краят на света може да настъпи и по друг начин. (Universal Pictures)

Създаването на динозаври от старо ДНК може би не е добра идея, но кой би се въздържал? От ранните дни на научната фантастика стремежът на хората да се държат като богове е неудържим. След като можем да строим разни неща, защо да не опитаме да създадем и живот? Ровенето в гените е в най-ранния си период, когато на Майкъл Крайтън му хрумва за Джурасик Парк; компютърно генерираните ефекти са в ранните си дни, когато Спилбърг използва историята и компютрите, за да го сътвори. (Universal Pictures)

Някои научнофантастични филми правят нещо повече от това да представят ужасяващи иновации от измислен вид. Точно такъв е случаят с новаторския филм на Дани Бойл, който представя идеята за силно заразен вирус, превръщащ хората в брутални, неосъзнати създания. Сходствата между началото на този филм и сюжета на „Живите мъртви“ са обезпокоителни – поджанрът е възроден и само един поглед към гневния свят около нас днес е достатъчен, за да се убедите колко прозорлив е бил Бойл. (Twentieth Century Fox)

Страхотният дебют на Нийл Бломкамп – с малък бюджет, но с големи идеи, използва сюжета за извънземни на земята като очевидна метафора на расизма, икономическото и социалното тесногръдие. Не е случайно избрано и мястото, на което се развива действието – Южна Африка, със срамната си история на апартейда и расовия конфликт. На чисто техническо ниво филмът е истинско чудо, сътворено с ограничен бюджет. (Sony Pictures Releasing)

Лентата визуализира футуристичен град, разделен на богати, управляващи индустриални титани и гъмжащи маси, работещи здраво представители на низшата класа. Между класите започва разпра, която е подхранвана от една млада жена с идея за обединяване на класите и нейният робот-двойник, който е създаден да сее размирици и конфликти. Проницателната визия на филма го утвърждават като крайъгълния камък на научнофантастичното кино. (Paramount Pictures)

Тази лента се оказва, че е много повече от блокбъстър: изключително изобретателен, неочаквано забавен криминален филм, който засяга сериозни морални и философски проблеми по начина, по който го правят най-добрите в жанра. Страхотният сценарий на Скот Франк е богата смесица от загадка, екшън и спектакъл. Това е много по-сериозен филм, отколкото сме очаквали от Спилбърг, но той и звездата му, Том Круз, изглежда са се възползвали от отдалата им се възможност. (Twentieth Century Fox)

В рамките на един ден, двама интелектуалци се мотаят около буренясала, изоставена структура и накрая влизат в стая, за която се вярва, че има силата да изпълни най-съкровените желания на хората. Камерата на Андрей Тарковски може да направи така, че течащия поток, птицата, летяща в небето и телефонът, звънящ в празна къща, да приличат на сътворени от Бога. (Media Transactions)

„Първи контакт“ може да бъде смразяващ и стимулиращ, но Ейми Адамс успява да улови душата на историята и да свърже елегантно представения езиков урок към нещо първично и въздействащо. Филмът на Денис Вилньоф е мост към еволюцията на човешкото съществуване, която може да е резултат от нашия диалог с видове, които възприемат лъжата и времето много по-различно от нас. (Paramount Pictures)

Плод на безкрайна изобретателност и богато въображение, филмът на Стенли Кубрик от 1968 г. има за цел единствено и само да представи процеса на човешката еволюция. Създаден във време на несъвършени специални ефекти, филмът изглежда невероятно, дори днес, с изкуствените изображения на полет в космоса, който е достатъчно правдоподобен, за да постави началото на цяла теория за това как Кубрик помага при фалшифициране на кацането на луната. (MGM)

Още със самото си излизане по кината той става обект на сериозни критики. Филмът на Стенли Кубрик може да изглежда относително скучен, в сравнение със съвременните кинематографични стандарти за начина, по който се представя дистопиите, но малка част от съвременните филми са толкова забавни. Тази брилянтна адаптация по романа на Антъни Бъргис от 1962 г. е все още горчиво смешна (и духовита) за всички начини, по които се опитват да пречупят духа ни. (Warner Bros.)