Топ 10 на най-страхотните жени режисьори и техните филми

Първата жена режисьор е Алес Ги-Блаше, която снима първия си филм през 1896 г. Днес, около 120 години по-късно, най-известните режисьори и продуценти все още до голяма степен са мъже – факт, който не е представителна извадка за всички талантливи кинематографисти. Така че ние решихме да ви покажем най-добрите жени режисьори и техните филми по повод на Международния ден на жената! (Unimedia Images/REX/Shutterstock)

Ако трябва да споменете само едно име на жена режисьор, това задължително трябва да е Катрин Бигълоу. Бившата съпруга на Джеймс Камерън, която влиза в историята като първата жена, която печели наградата за „Най-добър режисьор“ (за „Войната е опиат“, 2008). Тя е известна с филмите „Войната е опиат“, „Враг номер едно“ и „Точка на пречупване“. (Jonathan Olley/Snap Stills/REX/Shutterstock)

Тя печели „Оскар“ за „Най-добър оригинален сценарий“ за паметната й драма „Изгубени в превода“. София проправя свой собствен път, различен от този на баща й (Кръстникът дон Франсис Форд), със стилни филми, фокусирани върху млади, красиви и привилегировани хора, като „Обречени да умрат“ и „Някъде“. (Franco Biciocchi/American Zoetrope/Kobal/REX/Shutterstock)

Това е жената, която всички познават като най-добрия режисьор, преди Катрин Бигълоу да й открадне короната. Тази впечатляваща австралийка е първата жена в историята, която печели „Златна палма“ в Кан, благодарение на „Пианото“, който разказва за няма млада пианистка. (BBC Films/Kobal/REX/Shutterstock)

Като режисьор на първия и най-добрия филм от поредицата „Здрач“, тя е тази, която избира малко известния британски актьор Робърт Патинсън за ролята на вампир на име Едуард Кълън, и с това слага началото на цялата лудост по Патинсън. Тя е известна с инди тийнейджърските си ленти, като „Тринайсет“ и „Червената шапчица“. (Rob Latour/REX/Shutterstock)

Чолоденко работи като сценарист и режисьор и в трите си игрални филма. Лентите й резонират със зрителите заради реалистичното представяне на човешките емоционални преживявания. Последният й филм „Децата са добре“, който разказва за децата на двойка лесбийки, които решават да открият своя баща донор. Филмът е номиниран за „Оскар“ и „БАФТА“ за „Най-добър оригинален сценарий“ и печели „Златен глобус“ за „Най-добра комедия“. (Michael Buckner/Variety/REX/Shutterstock)

Тя е първата жена режисьор в историята на киното и прави първия фантастичен филм , през 1896 – на изненадващо млада възраст – 23 години. През живата си снима над 1000 филма. Очевидно изобретява снимките на конкретна локация и прави един от първите кадри в близък план. (Wikipedia)

С „Mamma Mia!“ тя става най-печелившата жена режисьор на всички времена – до излизането на „Кун- Фу панда 2“ по кината, дело на Дженифър Ю Нелсън. Режисьорката изглежда предпочита да работи със звездата от „Mamma Mia!“, Мерил Стрийп, защото я кани и в следващия си проект „Желязната лейди“, биографичен филм за Маргарет Тачър. (Pathe/Kobal/REX/Shutterstock)

Една от първите японки, която режисира филми, Тацуко Сакане проправя своя път в киноиндустрията на Япония, която е изцяло доминирана от мъжете, през 1930 г. Пътят й се оказва изключително труден: според сведенията тя многократно става обект на тормоз за това, че е жена и са запазени само фрагменти от първия й значим филм, „Hatsu Sugata“, който снима през 1936 г., на 32 години. Освен това Тацуко е една от първите жени в света, които снимат документални филми. (Shin Toho/Kobal/REX/Shutterstock)

Тя е забележителна в много отношения. Арзнър е единствената забележима жена режисьор в Холивуд по време на „Златната ера“. В продължение на над двадесет години тя снима три неми филма и четиридесет „talkies“, помагайки на актьорите да преминат към новия свят на говорещите филми – очевидно е изобретила микрофона с удължител в киното, за да помогне на Клара Бау да преодолее страха си от това да говори пред камера. (Paramount/Kobal/REX/Shutterstock)

Режисьор, който не се страхува да навлезе в неудобни територии. „Трябва да говорим за Кевин“, адаптация по романа на Лионел Шривър със същото име, се занимава с връзката между майка и нейния син, който е лабилен психически. Суровият материал на оригинала, в комбинация с режисьорския стил на Рамзи създават филм, който кара зрителя дълбоко да се замисли върху него дълго след това. (Michael Buckner/Deadline/REX/Shutterstock)

Тя печели наградата „Златна камера“ за „Az én XX. századom“ на кинофестивала в Кан през 1989 г. През 1992 г. е член на журито на 42-я кинофестивал „Златна мечка“. Филмът й „За тялото и душата“ излиза на 67-я кинофестивал „Златна мечка“, където печели голямата награда. След това филмът е номиниран за награда на Академията за „Най-добър чуждоезичен филм“, представяйки Унгария. (Getty Images)

Тя е авангарден чешки режисьор и пионер в чешкото кино. Забранена е от правителството на Чехословакия през 60-те и е най-известна с филма „Sedmikrásky“ (Daisies). Следващите й филми се прожектират на международни филмови фестивали, включително „Vlčí bouda“ (1987), който се прожектира на 37-я кинофестивал „Златна мечка“. За работата си тя получава „Ordre des Arts et des Lettres“, „Medal of Merit“ и наградата „Czech Lion“. (Petr Novák, Wikipedia)

Агнешка Холанд е полски филмов и телевизионен режисьор и сценарист. Най-известна с политическия си принос към полското кино, тя е един от най-видните режисьори на Полша. Холанд е най-известна с филмите си „Европа, Европа“ (1999) и драмата й от 2011 г. „В мрака“, който е номиниран за „Най-добър чуждоезичен филм“ на 84-те Награди на Академията. (Getty Images)