Най-ужасните клишета във филмите за супергерои

Филмите за супергерои са навсякъде, последната мода в киноиндустрията – една от най-големите истории в киното в момента е битката между Marvel и DC. Мъжете и жените в клинове са толкова често на екран, колкото и въздуха, който дишаме. Вие може би си мислите, че с толкова много филми за супергерои те биха опитали да бъдат малко различни един от друг. Нали? Грешите. Ето и доказателството – списък с клишетата, които виждаме във филмите за супергерои.

Каква е тази история с костюмите? Наметалото сериозно би затруднило ежедневието на всеки човек; защипва се във вратите на влака, заплита се в спиците на колелото. Защо тогава да е по-лесно да се носи от супергероя, докато той подскачат от покрив на покрив през нощта? Някъде там би трябвало да бият камбани за безопасност. (Getty Images)

Ако има нещо, на което ни учат филмите за супергерои, то е че не бива да се месим в природните сили. Когато го правим, резултатите са далече от идеални. Това е често срещано при противниците на Спайдърмен. От д-р Октопус, до Зеления Гоблин, мнозина от враговете на Спайди са изкушени от силата на науката и накрая плащат висока цена. (Universal Pictures)

Разрушаването на градове е толкова често срещано във филмите за супергерои, че 2016 г. показва вълна от филми, чиято цел е да отговорят на щетите по непредпазливост. Целта на „Батман срещу Супермен“ е да коригира огромните щети, които Супермен причинява в „Човек от стомана“, а „Капитан Америка: Войната на героите“ е отражение на жертвите, които супергероите трябва да направят в света, който защитават. Да не споменаваме „Powerless“ - обикновени хора в градове на супергерои.(Warner Bros. Pictures)

Без родители, или с лоши родители. Истинската причина супергероите да се борят срещу престъпността не е за да възтържествува справедливостта, а е по-скоро резултат от проблемите им с техните родители. Питайте когото поискате от Железния човек до Батман. Но най-лошото е, че с всеки следващ ребуут ние виждаме отново и отново все същата история. (DC)

Филмите за супергерои почти винаги са екшън филми, което значи, че в голяма част от тях има доволно количество сблъсъци. Да, понякога главният герой се изправя срещу един злодей и се бори с него, но има множество филми, в които супергероят първо трябва да се справи с цял куп поддръжници на злодея, чиято единствена роля е да послужат като „масовка“ във филма до истинския сблъсък между героя и злодея. (20th Century Fox)

Да се бориш срещу престъпността, обут в клин, си е сериозна работа. Разбираемо е, че по време на второто действие нашите супергерои губят търпение и започват да се чудят дали това, което правят, е правилно. И е нужна някаква ужасна новина или халюцинация за изгубени родители, които да накарат нашите герои отново да си сложат маската. (Columbia Pictures)

Паметната целувка в Спайдърмен е много показателна за този вид сцена, но тя съвсем не е изолиран случай. В първите два филма Батман и Рейчъл Доус се срещат многократно в трилогията на Кристофър Нолан, „Черният рицар“, в повечето филми за Супермен Лоис Лейн винаги се натъква на Супермен и не успява да забележи, че той прилича досущ на Кларк Кент. (Columbia Pictures)

Мъдрецът, който дава съвет, е неизменна част от „Междузвездни войни“, до „Карате Кид“, но освен това той участва и във филмите за супергерои. Разбира се най-забележителният пример е Алфред, икономът на Брус Уейн, и напълно основателно. Да, мъдрите съвети на тези герои често са крайно необходими и благоразумни, но проблемът идва със самото клише, което просто вече е доста изтъркано.(Warner Bros. Pictures)

Гийк обществата не са характерни само за жанра на филмите за супергерои, но има герои с доста откачени помощници. Разбира се че те могат да са от полза, но хуморът им често може да засегне зрителите, мнозина от които са горди гийкове. (20th Century Fox)

Ню Йорк е пълен със супергерои. Близо половината от жителите на града изглежда носят супергеройски костюми. И разбира се винаги Голямата ябълка е тази, която е унищожена/разрушена/пленена/преобразена. Ню Йорк = Свят. Щастлива случайност е, че ние живеем на други места, защото това означава, че сме в безопасност. (Getty Images)