Най-добрите финални кадри в хорър филмите

Най-добрите филми не губят нито един кадър. Последният кадър на филма е последното нещо, което виждаме преди крайните надписи. Някои хорър филми завършват с перфектната сцена, оставяйки зрителите с чувство на тревожност, което ще продължи дори и след изключването на телевизора и на осветлението. За кои филми става дума? Пригответе се за ГОЛЕМИ спойлъри! (New Line Cinema)

Бихте ли искали да танцувате голи в гората и да левитирате? Ъъъ, уф. Сключила сделка с Черния Филип, Томасин влиза в гората и в приятелската прегръдка на група почитащи Дявола вещици. Напълно освободена и приета от всички, тя левитира над овъглените си близки. (Parts and Labor)

Коженото лице, лишен от възможността да убие Сали, няма какво друго да прави, освен да се развилнее с оръжието си в акт на крайна фрустрация. Виждаме неговия силует на фона на топлата светлина на изгряващото слънце, протегнатите ръце на Коженото лице и резачката му се сливат. Мъж и машина в едно. (Vortex)

Финалният кадър е покрит в мистерия. Защо Джак е на снимка, направена през 1921 г.? Някои вярват, че Джак е преродена версия на някогашен гост на хотела. Други мислят, че това са всички жертви на хотела, събрани в една снимка. (Warner Bros.)

Търсейки Джош, Хедър и Майк обхождат изоставена къща, разделят се и Хедър открива Майк в мазето, с лице, обърнато към стената. Писъците на Хедър са израз на крайния ужас, който тя преживява, осъзнавайки, че е останала сама пред силата, която се крие в стаята. (Haxan Films)

В края на филма виждаме отблизо един прокълнат предмет: музикална кутия с огледало, което знаем, че разкрива призраци. Но нищо не се появява, няма го момента на "пипнах те". Което може би е много, много по-лошо. (New Line Cinema)

Вампирите на Чан Уук Парк съвсем не са елегантни създания. Но в края на филма те неохотно приемат съдбата си. Слънцето започва да обгаря плътта им, техните мускули и кости се превръщат в пепел и обувките им падат на земята. (CJ Entertainment)

Идеята на този вампирски филм е гениална – вампири нахлуват в малко градче в Аляска, когато то влиза в период от един месец без дневна светлина. Ебън (Джош Хартнет) и Стела (Мелиса Джордж) успяват да оцелеят до края, но цената се оказва твърде висока и когато слънцето изгрява след 30-дневната нощ, превръща в пепел новото, немъртво тяло на Ебън. (Columbia Pictures Corporation)

Финалният кадър от "Видях Дявола" не изразява удоволствие от представянето на крайното нещастие на Су-Хун. Когато той спира да върви надолу по пътя и сграбчва в ръце лицето си плачейки, кадърът се отдалечава от героя, оставяйки го в ада на собствените му дела. (Softbank Ventures)

Главните герои оказват сериозна съпротива и за известно време ни даряват с фалшиви надежди. Тогава идва финалният кадър, който отнася всяка искрица надежда, която лековерно сме изпитали, и се оказва истински ритник в зъбите. (Castelao Producciones)

Докато повечето хорър филми напоследък се чувстват принудени да завършат с допълнителен страшен момент, тук ставаме свидетели на повече хуманност и хумор, когато затворената врата в мотела се отваря и бащата изважда телевизора от стаята навън. По-добре човек да е в безопасност, отколкото да съжалява. (MGM)

На неподходящото място в неподходящия момент! Съществува древен ритуал и просто се случва така, че сержант Хауи отговаря на нужните изисквания, за да стане звездата в следващото жертвоприношение. Чудесно, защото реколтата зависи от това. (British Lion Film Corporation)

Камерата е зад Джей и Пол, които се държат за ръка, разхождащи се спокойно по тротоара. Птиците около тях пеят, стъпките им звучат меко, но носят чувството за предстояща гибел. Не виждаме демона, който ги преследва, не виждаме и безпомощните жертви, които неизбежно ще се изпречат на пътя им. (Northern Lights Films)

Вярвайки, че е удовлетворил немъртвите пирати, като им връща това, което е тяхно, свещеникът-алкохолик на Холбрук е шокиран да разбере, че те никога не са си тръгвали. Те се нуждаят от нещо повече от съкровището си, за да утолят желанието си за отмъщение. (Embassy Pictures)

Финалният кадър на основополагащата класика на Джон Карпентър не е с пищяща жертва, или окървавено тяло, а обикновен кадър с изоставена къща. Както и в останалата част от филма, Карпентър успява да ни накара да се страхуваме не толкова от това, което ни показва, а от това, за което само намеква. (Compass International Pictures)

Карин Кусама завършва своя брилянтен и напрегнат трилър с невероятно ужасяващ кадър: Холивуд Хилс е огрян от дузини червени фенери, като всеки е знак за сходни масови убийства, които са се разиграли във всеки дом. (Gamechanger Films)