Филми, които не харесваме заради техните „скрити достойнства“

В този списък има много филми, които са перфектни примери за съчетание на брилянтни визуални ефекти с безсмислени истории. Трудно е да разберем как някои ленти са визуално зашеметяващи, но имат напълно неразбираем сюжет, объркващи диалози, или ужасна актьорска игра. (STX Entertainment)

Новият приключенски филм на Люк Бесон, създаден по комикс поредица, вдъхновила цяло поколение художници, сценаристи и режисьори, започва многообещаващо, но след това загубва интереса на зрителите, тъй като между Дейн ДеХаан и Кара Делевин липсва каквато и да било химия. (STX Entertainment)

Джон Мур е режисьор на страхотния екшън, а операторското майсторство на Джонатан Села успява да улови снега и дъжда, които падат по кървавите улици на Ню Йорк. Но просто не можете да се сдържите и да не се запитате, къде се е дянал талантливият актьор от „От другата страна“ и дори от „Непобедим“. (20th Century Fox Home Entertainment)

Ако харесвате филми, които се фокусират върху сюжета и персонажите, то тогава лентата на Терънс Малик няма да ви допадне – но не поради липсата на визуални ефекти. В този филм Малик работи в сътрудничество с Еманюел Любески - мъжът, който получава „Оскар“ за работата си по „Гравитация“. (New Line Cinema)

Гледането на този филм е като да гледате режисьор, който отчаяно се опитва да реши дали иска да направи авангарден експериментален арт филм, или класически трилър. От друга страна самите кадри, ако ги извадим от контекста на тази филмова каша, са съвършени примери за съчетание на композиция и светлина – всяка рамка в този филм е като картина, елегантно аранжирана и стилно представена. (RADiUS-TWC)

Докато голяма част от филма на Бъртън може да се определи като шантава вампирска комедия, със смесени резултати, операторът Бруно Делбонел решава изцяло да заложи на готиката с визуалните ефекти, създавайки великолепна палитра от убити цветове и ярка светлина, негов отличителен почерк, който му печели 4 номинации за „Оскар“. (Warner Bros.)

Без съмнение най-силната страна на тази лента са визуалните й ефекти, въпреки чудесната работа на Дженифър Лопес. (New Line Cinema)

Постапокалиптичните филми си приличат много, така че какво прави „Книгата на Илай“ толкова различен от останалите? Не много, с изключение на евангелската второстепенна сюжетна линия, която за съжаление не е достатъчно силна, за да спаси целия филм, но ще дадем няколко допълнителни точки на лентата за забележителното операторско майсторство. (Warner Bros.)

Филмът започва и завършва с хаос. По средата има доста митология, малко бягане и пищене и тонове слоу моушън, който ни провокира да включим последния „Трансформърс“ в списъка. (Paramount Pictures)

Никой режисьор не създава психодрами, които са толкова трудни за гледани и за забравяне като Ларс фон Триер. Лентата се отличава с невероятно въздействащо операторско майсторство и много скрити послания, но в същото време е абсурдна и доста скучна, със сценарий, на който му личи, че просто е скалъпен набързо. (Magnolia Pictures)

Изумителните визуални постижения на „Дух в броня“ омаловажават всяко сериозно размишление за това какво значи да си човек и какво представлява екшън разказът. (Paramount Pictures)