Филми, които са по-добри от книгите, по които са създадени!

Макар че литературата са смята за по-висша форма на изкуство от филмите има случаи, в които филми се оказват дори по-добри от книгите, по които са създадени. Това са точно този вид филми. (Parmount Pictures)

Това може да ви изненада, но този екшън шедьовър е създаден по роман на Родерик Торп, наречен „Нищо не трае вечно“! Но нека си признаем, ние бихме избрали Джон Макклейн пред Джоузеф Леланд на Торп.

Стивън Кинг толкова мразел тази адаптация, че се отказал от нея. Но ако се замислите за нея, тя беше много по-страшна и заплетена от книгата, по която е създадена.

Няма спор, че изпълнението на Антъни Хопкинс е това, което ни кара да изтръпнем само като чуем името Ханибал Лектър.

Робърт Земекис е успял да избере най-добрите моменти без да се престарава, за разлика от Уинстън Грум, авторът на книгата, който поне според нас, малко е прекалил със злополуките при Гъмп.

Решението да намали кървавите моменти в името на психологическото напрежение е ключът към успеха, това е причината „Мизъри“ да стане много по-добър филм от книгата, по която е създаден. Не забравяйте смразяващото изпълнение на Кати Бейтс.

Нужен е някой толкова талантлив, колкото Тина Фей, за да трансформира книга за самопомощ на объркани тийнейджъри, жертви на подигравки, със заглавие „Queen Bees and Wannabees“ (от Розалинд Уайзман), в една от най-често цитираните тийнейджърски комедии за последните години.

Оригиналната история на У. Съмърсет Моъм е доста мрачна, но позволявайки на Уолтър и Кити да се борят за романс, който им е отказан в книгата, адаптацията успява да преобрази книгата в история за любов, загуба и трансформация. „Харесва ми да мисля, че не сме променили книгата толкова много, а по-скоро сме я направили по-освободена“ – обяснява Нортън.

„The Executioners“ на Джон Д. Макдоналд е добър трилър, но ние предпочитаме интерпретацията на Мартин Скорсезе, с Робърт Де Ниро в ролята на търсещия отмъщение преследвач.

Никоя книга не може да се сравни с гения на Робин Уилямс. Точка.

Книгата на Майкъл Кричтън дава възможност на детското въображението да се развихри, но изключително реалистичните динозаври на Стивън Спилбърг направо ги порази! След като видяхме всички тези динозаври нарисувани в книги, Спилбърг ги филмира, оживи ги и ги накара да издават страшни звуци!

Самата финална сцена е несравнима. Това, което прави филмът по-добър от книгата на Чарлс Уеб е невероятният саундтрак на Simon & Garfunkel.

Книгата на Питър Бенчли дължи голяма част от успеха си на филма на Спилбърг. И нека си признаем – за какво си мислите, когато чуете името „Челюсти“? Ето това имаме предвид.

Книгата на Лорън Уайзбъргър може и да е приятна за четене, но нищо не може да се сравни с фантастичното изпълнение на Мерил Стрийп в ролята на Миранда Присли.

Стенли Кубрик знае как да извлече най-доброто от първичния материал, с който работи. Така зрителите получават незабравимия образ на Р. Лий Ърми – железният инструктор, вместо сержант Хартман от книгата.

Нека само кажем, че филмът на Алфред Хичкок е един от най-важните филми в историята на киното, докато книгата на Робърт Блок не е една от най-важните книги в историята на американската литература.

Интересната част около този филм е фактът, че авторката на книгата, Ан Райс, първоначално не одобрява кастинга за главните роли. За щастие след като вижда Том Круз в действие, променя мнението си.

Вярваме че „Престиж“ е най-добрият филм на Кристофър Нолан. И това казва всичко. Защо той е по-добър от книгата на Кристофър Прийст от 1995 г.? Защото пропуска историята на потомците на илюзионистите.

Книгата „Lost Moon“ (Загубена луна) на Джим Ловел и Джефри Клугер може да е напрегнато четиво, но филмът е класика.

Стивън Кинг наистина харесва тази адаптация (което не се случва много често). Ние харесваме филма дори повече от книгата.

Ако Стенли Кубрик беше решил да се придържа към трилъра на Питър Джордж „Red Alert“, щяхме да пропуснем това, което Роджър Ебърт определи като „безспорно най-добрата политическа сатира на века“.