Всички визуални препратки в носителя на Оскар „Формата на водата“

Гийермо дел Торо използва прекрасни визуални препратки, които са го вдъхновявали през годините – от любимия му хорър филм, когато е едва дете, до мюзикъли от Златната ера, на които се възхищава вече като възрастен. Във „Формата на водата“, който спечели „Оскар“ за „Най-добър филм“ тази година, може би най-ясно се виждат препратките: вижте уникалните му кинематографични вдъхновения! (Fox Searchlight Pictures)

Във „Формата на водата“ дел Торо пресъздава чудовищния хорър жанр, като дава на амфибийното създание на филма романтичен щастлив край, а не смъртна присъда. Кое е вдъхновението? Хорър създанието от „Черната лагуна“, на което режисьорът се възхищава още като дете. (Universal Pictures)

Метафората във филма – жена се влюбва в чудовище – също е вдъхновена от познатата приказка „Красавицата и Звярът“. (Walt Disney Studios)

Но в героинята на Елиза Еспозито (Сали Хоукинс), дел Торо се опитва да създаде нов вид принцеса от приказките, с която ние като зрители можем да се свържем и на която бихме могли да съчувстваме, а не просто да й се възхищаваме. (Fox Searchlight Pictures)

Това, което прави различна историята във „Формата на водата“ е, че звярът не трябва да се преобрази, за да намери любовта. Идеята за това е да приемаме различното, точно както ни учат филмите за Шрек. (Buena Vista Pictures)

Елиза следва създанията, както Фиона следва Шрек и се преобразява в зелено чудовище, и както Том Ханк следва русалката в „Плясък“. (Fox Searchlight Pictures)

В същото време Ричард Стрикланд, в изпълнение на Майкъл Шанън, е човек от ерата на Студената война – който е със съвършен външен вид, но отвътре е истински звяр. (Fox Searchlight Pictures / Walt Disney Pictures)

Сали Хоукинс изпълнява брилянтно ролята на нямата си героиня – на света има много велики неми звезди – като Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън и Лоуръл и Харди. (United Artists)

„Формата на водата“ има още една препратка, която лесно може да убегне на зрителите – поразително цветна палитра, като на режисьора Дъглас Сърк. (Fox Searchlight Pictures)

Във филма са включени моменти от мюзикълите от Златната ера, като „The Little Colonel“, „Coney Island“ и „The Night in Rio“, чрез телевизионната снимачна площадка на Ричард Дженкинс. (Fox Searchlight Pictures/ Fox Film Corporation)

Сцената с блянът на Елиза е моделирана по впечатляващото дуо на Фред Астер и Джинджър Роджърс във „Follow the Fleet“. (RKO Radio Pictures/ Fox Searchlight Pictures)

Визуално дел Торо загатва и за „Червените обувки“ на Пауъл и Пресбургер с прозореца в катедрален стил в апартамента на Елиза. (Fox Searchlight Pictures)

Английската драма „Червените обувки“ (1948) – с участието на Мойра Шиърър е сред любимите филми на дел Торо. Не случайно Елза избира червени обувки за специалния момент със създанието. (Fox Searchlight Pictures)

Дел Торо използва червен цвят във връзка с киното и любовта. Червена е вратата на киносалона, освен това използва червено по отношение на Елиза и неговата любов. (Fox Searchlight Pictures)

Голяма част от операторската работа е вдъхновена от режисьора на „Аз пея под дъжда“, Стенли Донън. (MGM)

Има няколко ясни препратки към предходните работи на Торо, особено към „Лабиринта на фавна“, който също комбинира магически реализъм и истински свят. (Picturehouse)