Най-емоционалните филмови сцени

Целта на филмите е да ни вълнуват, да ни разплакват, да ни радват, да ни карат да се смее, да се страхуваме, да изпитваме гняв, или с други думи да предизвикват у нас различни видове емоции. Някои се справят с това по-добре от други. В нашата галерия подбрахме 10 не толкова очевидни сцени, които събуждат специални чувства в нас – добри или лоши. (Paramount Pictures)

Ако търсите нещо съкрушително, това е вашата сцена. Ние знаем, че в историята на киното има много филми от които да избираме, но когато става дума за сърцераздирателен момент, свързан с трагичен момент с главния герой, малко са лентите, които могат да се сравнят със сцената на загубата в края на „Инцидентът на станция „Фрутвейл““. (The Weinstein Company)

Ако имате шанса да видите свят, в който вие като човек нямате никакво значение, бързо се научавате да цените това, което имате. Точно това се случва с нашия герой в тази невероятна класика. Този момент на осъзнаване ни кара да се чувстваме толкова добре, че е трудно да не се просълзим при мисълта за това, което имаме. (Liberty Films/ Paramount Pictures)

Има група филми, които ни карат да очакваме нещо, макар от самото начало да знаем, че то не може да се случи. Натрапчивият край на филма на Уонг Карвай, който разказва за двама влюбени, които не могат да преживеят любовта си, провокира точно това чувство. След като веднъж тайната е заровена, влюбените са принудени да се разделят – опустошително. (Universal Pictures)

Сцената „Oceana roll dance“ от класиката на Чарли Чаплин ни развеселява всеки път, когато я видим. В нея ние виждаме забавния Чарли да забива две вилици в две хлебчета и да изпълнява кратък танц с тях. Кой може да не се усмихне само? (United Artists)

Речта „Аз съм Спартак“, от шедьовъра на Стенли Кубрик, е толкова въздействаща, че не можем да се въздържим и всеки път, когато я гледаме проронваме някоя сълза. Чак ни се приисква и ние да се изправим и да празнуваме с тях. (Bryna Productions/ Universal International)

Макар че този шедьовър успешно провокира целия ни спектър от емоции, ние бихме искали да се фокусираме върху сцената, в която Ъфам не успява да помогне на бойните си другари поради страх. Този момент е изключително вбесяващ и предизвиква страшно разочарование. Но войната няма красиво лице. (Paramount Pictures)

Долу ръцете, сцената с телефонния секретар е една от най-мъчителните в историята на киното. И с всяко следващо обаждане нещата стават все по-лоши. (Miramax Films)

„Hapiness“ на Тод Солъндж е пълен с ирония и крайно безпокойство, чак е болезнен за гледане. Нищо не може да ви подготви за дискомфорта, който ще преживеете, докато гледате този тъжен филм. Особено сцената, в която един баща говори със сина си за това, че страда от педофилия. Да не споменаваме, че тази лента е с един от най-ужасните финали в историята на киното. (Killer Films/ Good Machine Releasing)

Финалната сцена в този гениален филм предизвиква чувство на празнота и безсмисленост. Тя ни кара да се чувстваме толкова малки. В този недооценен бисер има толкова много моменти, които можем да изберем, но краят е просто опустошителен. (Sony Pictures Classics)

Има сцени, които ни покоряват със своята красота и величественост, карайки ни да ги гледаме в захлас. Един от тези моменти е сцената „прекратяване на огъня“ от „Децата на хората“, когато войници спират престрелката при вида на новородено бебе. В този момент ни се напомня, че нищо не е така почитано и пазено, колкото едно дете, а акта на раждане е съществено важен за нашето оцеляване като вид. Особено в свят, който е застрашен от изчезване, като в този филм. (Universal Pictures)