Джим Джармуш на 65!

Джармуш е толкова невероятен, колкото са и героите му. Ето някои интересни подробности за инди режисьора, известен със странните си ленти. Елате и разгледайте тези изумителни 65 години! (GettyImages)

Акрън, от където е родом, е скучен индустриален град. Навсякъде има гуми. Баща му работи за Goodrich Tire, чичо му работи за Goodrich Tire, съседът му работи за Goodrich Tire. Колите и рокендролът, а понякога и някой филм, осигуряват кратко разнообразие от монотонното ежедневие. Но Джармуш знае, че трябва да избяга, за да не се превърне в поредния жител на Акрън, работещ в завода за автомобилни гуми. Накрая той открива как може да прави филми, филми с коли и рокендрол. (GettyImages)

В училище той страда от дислексия, в резултат на което учителите решават, че е глупав, защото размества буквите. Но се оказва, че всъщност е много умен и с лекота взема изпитите си. Джармуш постъпва в Колубмийски университет в Ню Йорк. Ню Йорк е жив, вълнуващ и невероятно далече от Акрън. В средата на 70-те е времето на разцвета на американския пънк и Джармуш става част от компанията на група музиканти, поети и актьори. (GettyImages)

Той казва, че преживява творческа криза след 9 септември. „Всички в Ню Йорк бяха малко травмирани и забавиха леко темпото, включително и аз. Близо месец не можех да се прибера в собствената си къща без документ за самоличност. Не можех да напусна дома си без шал на лицето си, защото вонята беше много силна. Използваха камиони с чакъл и човек можеше да помирише смъртта. Миризмата беше много силна. Бе проникнала навсякъде…“ (GettyImages)

Обича да гледа веднъж филмите си със зрители, които не знаят, че и той присъства, но след това никога повече не иска да ги гледа. Освен това не позволява филмите му да бъдат дублирани за чуждестранните пазари. В другите държави те се появяват предимно със субтитри. (GettyImages)

Филмите му често нямат очевидно начало, нито очевиден край, както и кой знае каква история по средата. Камерата му се движи толкова бавно, че сцените му изглеждат неподвижни. Най-близкото нещо до действие е кратък диалог. Той предпочита да използва поп звезди като актьори, героите му изглеждат толкова страхотни сами по себе си, че чак ви се иска да ги зашлевите. Що се отнася до историите, ако изобщо можете да ги определите като такива, те са наистина абсурдни. (Samuel Goldwyn Co)

Това, което прави филмите му забавни и човечни, е, че си играят с несигурността – в „Мистериозният влак“, например, японският рокаджия е толкова зает с косата си, че не може да се усмихне; и в „Coffee And Cigarettes“ Уейтс и Иги Поп стоят лице в лице, безучастни и недосегаеми, опитвайки се да бъдат колкото е възможно по-страхотни един от друг, но ние знаем, че те са съсипани, че в джубокса няма техни песни. (Metro-Goldwyn-Maye Studios Inc.)

Героите му обикновено са скитници и бездомници и никога не говорят много. Филмите му са екзистенциални "road" ленти, в които персонажите карат кола („Нощ над земята“, „По-странно от Рая“), яздят коне („Мъртвец“), бягат или плуват към свободата („Down By Law“). (Fine Line Features)

Но въпрос къде е посланието на филмите му, той отговаря, „Ние нямаме послание.“ Което е истина. Но все пак засяга общочовешки теми. Филмите му са посветени на общуването, или на нарушеното общуване. Хора, които се обичат взаимно (или които ще се влюбят един в друг), но които не могат да си говорят. Често с чужденци се общува по-лесно, отколкото с акамериканците, въпреки езиковата бариера. (GettyImages)

Приятели като Уейтс, Иги Поп, Джон Лори, Ву-Танг Клан и Нийл Йънг (за който Джармуш прави филм) пишат музика за филмите му. Според Джармуш, той успява да убеди приятелите си да работят за него за нищо, като засажда идея в главите им и след това пише сценарий за тях, който те не могат да откажат. (GettyImages)

Американските му герои са типични американци – рокаджии с рошави коси, търсещи нови граници. Но в същото време Джармуш е най-неамериканският американски режисьор. Филмите му преминават през различни езици (пет то тях в „Нощ над земята“), освен това обича да събира на едно място различни култури. (GettyImages)