15 филмови сцени, които трябваше да са изрязани

Знаете ли колко е тъжно, когато гледате изтрита сцена, която просто не е трябвало да бъде изрязвана? В действителност, понякога и обратното може да е вярно! Кои филмови сцени определено трябваше да бъдат изхвърлени, защото развалят иначе страхотния филм?

Най-добрият начин да предадеш борбата на човешкия род, преследван от машини, очевидно е да снимаш как всички хора танцуват като в документален филм от 90-те на почивка на Ибиса. Може ли за в бъдеще направо да преминем към сцените, в които скачащи във въздуха мъже се ритат по главите и да пропуснем купоните в Зион?

Филмът е страхотен, не отричаме. Но наистина ли трябваше героинята на Кейт Бланшет – Галадриел, да прилича на ядосан джин, излязъл от бутилката си?

Ейбрахам Линкълн като примат, сериозно? Разбираме – оригиналният филм има своя удивителна изопачена Статуя на свободата, така че Тим Бъртън е искал нещо такова в посредствения си римейк. Но за съжаление, не се е получило и изглежда изключително пресилено. Моля, просто се отървете от това!

Точно когато си мислите, че Майкъл Бей знае добре как да направи филм за гигантски роботи, които се размазват един друг, той ни предлага изключително глупава сцена с огромни метални… топки? Не е забавно, нито страхотно, а и по никакъв начин не е нужно.

Т-рекс, който се прави на Годзила? Стивън Спилбърг вмъква един странен обрат с инвазията на странни чудовища в края на тази дино-поредица – може би за да не бъде напълно същият като оригинала. Така или иначе, безсмислено е да натискаш газта до дупка във вече свършил филм, само за да отложиш края му с няколко минути.

Спрете! Спрете там! Съвършено е – с тъжното, зловещо момче-робот, хванато в капана на замръзналия океан завинаги. Да, но Спилбърг не спира, а ни предлага допълнителен финал, този път със захаросано щастлив край, с проклети извънземни, андроиди или каквито и да са там.

Друг актуален момент от Спилбърг е странното оцеляване на Инди насред ядрения взрив. Най-тъжното нещо е, че всъщност сцената е действителна – зловещият гъвкав град и параноята от студената война, докато всичко това не премине в гротеска с влизането в хладилника и срещата с още един плъх.

Ох, тези мидихлорини… Създавайки измислена религия, толкова завладяваща, че поклонниците да изградят огромен култ около нея за 20 години, пишеш предистория и обясняваш всичко с някакъв вид космическа бактерия? Какво е това, по дяволите?

В пълния с вълнуващи събития „Отмъщението на Ситите“ най-накрая изглеждаше, че новата Star Wars трилогия е открила правилния начин в ръцете на Джордж Лукас, за да се свърже със старата част. След това дойде нещо, което трябваше да бъде ключовият момент от новата трилогия – раждането на Дарт Вейдър. Да цитираме големия човек: „Неееееееее!“

Знаете, че щеше да е по-добре, ако цялата лента беше изрязана. Но сред цялата тази боза ледените сцени, в които героят на Арни – лъскавият Мистър Фрийз, краде огромен диамант (или нещо подобно) с банда палячовци, облечени в екипи за хокей на лед, ни прилича на лудост от по-високо ниво.

Филмът на Жан-Пиер Жьоне е осъден да отиде на боклука в последните няколко минути, когато големият шокиращ край на филма се оказва, че е просто … едно огромно бебе с цвят на тиква, кръстоска между човек и пришълец с тъжни очи и вид на мумия. В мрака на космоса заедно с теб.

Бандата от звездни актьори на Стивън Содърбърг стига в това продължение твърде далеч, когато героинята на Джулия Робъртс – Тес, е убедена, че помага на плана им за кражба, като се преструва, че е… Джулия Робъртс. „Бандата на Оушън“ се получи, защото беше бърз, маниерен и лъскав. „Бандата на Оушън 2“ не успя точно заради това.

Ужасно нацупеният Тоби Стивънс разрязва ледник, използвайки противовъздушен лазер, като по този начин принуждава 007 бързо да трансформира ледената си совалка в сърф и да се пързаля надолу по падащото цунами. Сериозно, можеше ли филмът да стане по-долнопробен?

Истински неприятният момент… Лоша сцена, не защото е зле изиграна или технически пошла, а заради това, което изобразява –мрачно кътче във фантазията на един женомразец, където изнасилването е повече или по-малко забавно. А и ние искахме просто да гледаме как Дъстин Хофман чупи глави.

Това е като урок как да не подсилваш напрежението: изключително жесток папагал, изкълвал до смърт другия папагал в клетката, преди да се нахвърли във всекидневната върху ужасеното семейство и накрая да експлодира в облак от пера. Без причина. Ужасяващо.