Филмът е базиран на мемоарите на невролога Оливър Сакс, който разказва за експериментите си с ново лекарство върху хора в кататония. Повечето от тях са в това състояние след епидемия от енцефалит в началото на 20-те години на миналия век. Такъв е и Ленард Лоу, който заболява като тийнейджър и е “събуден” с новото лекарство на д-р Майкълм Сайер през 1969 г. в болницата “Бейнбридж” в Бронкс. Историята на приятелството между лекар и пациент и тяхното общо емоционално пътуване са доказателство за нежността на човешкото сърце и за силата на човешката душа.

Филмът има три номинации за “Оскар” - за най-добър филм, най-добра главна мъжка роля на Робърт Дениро и най-добър сценарий на Стивън Зейлиън.