Нашумелият черен комик Мартин Лоурънс играе Лоугън – банков обирджия и крадец на диаманти. Точно преди да бъде арестуван, той успява да скрие диаманта на стойност 20 млн. долара, който току-що е отмъкнал, в новострояща се сграда. Две години по-късно, когато е освободен от затвора, той се връща на местопрестъплението само за да открие че вече завършената сграда е ново полицейско управление. Какво може да хрумне на изпечен мошеник като него, за да се добере до заветния диамант? Ами да се направи на ченге – така той става най-новият и най-ексцентричен полицай в Лос Анжелис. Спечелва си уважението на шефовете, след като разкрива няколко случая на обири просто защото знае номерата на колегите си. Партньор на Лоугън е новобранецът Карлсън (Люк Уилсън). Тук е очевидна закачката с тандема между бяло и черно ченге ала “Смъртоносно оръжие”, но отношенията между Лоугън и Карлсън са повече като между наставник и ученик.

В почти цялата кариера на Лоурънс е личало влиянието на Еди Мърфи. Но той все пак не е ченгето от Бевърли Хилс. Притежава специфична комедийна дарба, която пролича най-вече в партньорството между двамата в комедията “До живот”. Разбира се, както и при Мърфи, силата му е в геговете. Открояват се двама от партньорите на Лоурънс – Люк Уилсън, разкрил комедийния си талант в “Алея за кучета” и “Меню за трима”, и негърската комедийна сензация Дейв Шапел, който ви е разсмивал и в “Робин Худ: Мъже в чорапогащи”, “Смахнатият професор” и “Недопечен”. Режисьорът Лес Мейфийлд е правил комедиите “Кроманьонецът”, “Вярвай в чудеса” и “Флабър”. До края на годината се очаква премиерата на продължението – “Ченгето в мен 2”, режисирано отново от Мейфийлд.